Толерантност може да има към слабостта, но не и към лъжата
На 25.02.2018 година съвсем във всички католически, православни и протестантски храмове в Словакия бе прочетено следното послание, подписано от представители на Римокатолическата черква, Евангелската черква на аугсбургското вероизповедание, Гръцката католическа черква, Православната черква, Рреформирана християнска черква, Църквата на Братството, Евангелската методистка черква, Баптисткото единение на баптистите, Староколическата черква, Апостолската черква в Словакия и Църквата на адвентистите на седмия ден:
Толерантност може да има към слабостта, само че не и към лъжата. Целта не оправдава средствата. И не всякога води до авансово оповестената цел. Не можем да се съгласим с идеологии, които показват равнопоставеността като тъждественост и прибягват до отричането на разликите сред мъжа и дамата.
Поради тази причина се обръщаме към държавното управление на Словашката република с готовност то да отдръпна подписа си от тази спогодба:
https://www.kbs.sk/…/spolocne-vyhlasenie-k-istanbulskemu-do…
Модерните времена, измененията в светогледа на човечеството и метода на живот, както и несъразмерният акцент върху индивидуализма, личностното развиване и персоналните ползи доведоха със себе си отрицателни феномени, в това число разнообразни форми на принуждение, даже и в връзките сред родственици и най-много в фамилиите.
Като християни ние имаме вяра, че Бог е основал всички човешки същества равни по достолепие. Всеки мъж и жена са неповторими; Бог желае да имаме семейство, в което взаимно да се допълваме. Насилието в никакъв случай не е добър метод за решение на проблеми. Добре е, че нашето общество от ден на ден осъзнава тези истини и, че нашето законодателство отразява това. Това е похвално. Когато става въпрос, обаче, за реализиране на възвишени идеали, е доста значимо да знаем какви средства избираме за постигането им. Целта не оправдава средствата. И не всякога води до авансово оповестената цел.
Ето за какво ние сме загрижени за самодейностите, целящи утвърждението на противоречивата Конвенция на Съвета на Европа наречена Истанбулска спогодба.
Истанбулската спогодба вижда корените на домашното принуждение в “ролите ” на мъжете и дамите, които назовава стереотипни. Конвенцията желае да се реши този проблем, като се заличат биологично заложените разлики в човешка природа на мъжа и дамата, и те да бъдат изменени в интерес на така наречен тъждество сред половете (gender equality).
Конвенцията дефинира пола (gender) като “социално построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете ” (член 3, писмен знак в). Конвенцията, изисква същността на тези неоправдателни “стереотипни функции ” (член 12, параграф 1), както и въвеждането на “нестеротипните функции на половете ” (член 14, параграф 1), да се следи от неразбираемо определена “експертна група ” (член 66) която ще има приоритет над националните парламенти.
Във всички страни утвърдили Конвенцията, ще се стигне до съществени промени в законодателството, образованието и възпитанието, тъй като не може да бъдат направени никакви запаси по повод, на която и да е наредба на тази спогодба, като се изключи няколко незначителни елементи (член 78,параграф 1). Не сме уверени, че експертните отзиви ще дават отговор на истината и ще оказват помощ за ефикасното попречване на домашното принуждение. Вместо това се притесняваме се, че ратификацията ще докара до разпространяването на джендър- и антисемейна стратегия.
Проблемът с насилието в фамилията изисква изчерпателен метод. То може да визира освен дамите, само че и други уязвими хора. За всяко принуждение е е особено неуважението към човешкото достолепие, което, като подарък от Бога, и е неприкосновено.
Християнските църкви в Словашката република се застъпват за тъждество и на двата пола. Ние поддържаме отбраната на дамите от каквото и да било принуждение, само че не можем да се съгласим с идеологии, които показват равнопоставеността като тъждественост и прибягват до отричането на разликите сред мъжа и дамата. Естественото взаимодействие сред мъжа и дамата не съставлява спор, a предопределение за естетика и взаимно допълнение в Божието дело на брака и фамилията.
Толерантност може да има към слабостта, само че не и към лъжата. Ние сме твърдо уверени в неотменната истина за естеството на индивида, за идентичността на мъжа и дамата и по тази причина, че ние като хора не дефинираме истината, а единствено я откриваме. Същевременно ние твърдим, че сме в положение да я познаем, такива каквито сме, запазвайки здрав разсъдък който е в положение да знае истината по отношение на брака, който се явява връзката сред един мъж и една жена.
Ние, представителите на християнските църкви, се обръщаме с това изказване към всички жители и държавни чиновници на Словашката република, с цел да потвърдим, че поддържаме всички старания за дейно справяне с казуса с домашното принуждение. Същевременно заявяваме, че доста от предложенията залегнали в Истанбулската спогодба са израз на джендър идеологията.
Поради тази причина се обръщаме към държавното управление на Словашката република с готовност то да отдръпна подписа си от тази спогодба. Нека създадем всичко по силите си, с цел да защитим всички хора, изложени на риск от принуждение, както и да насърчаваме здрави бракове и фамилии.
Молим милосърдния Господ да ни даде сили да устоим в това наше изпитание: да се отнасяме към всеки човек заслужено, въз основа на неизменимата истина за същността на мъжа и дамата основани по Божия облик и сходство.
Бадин, 13 февруари 2018 година
Преводът на български език е оповестен в страницата на Facebook на арх. Христо Генчев
Линк към истинския текст: тук
Толерантност може да има към слабостта, само че не и към лъжата. Целта не оправдава средствата. И не всякога води до авансово оповестената цел. Не можем да се съгласим с идеологии, които показват равнопоставеността като тъждественост и прибягват до отричането на разликите сред мъжа и дамата.
Поради тази причина се обръщаме към държавното управление на Словашката република с готовност то да отдръпна подписа си от тази спогодба:
https://www.kbs.sk/…/spolocne-vyhlasenie-k-istanbulskemu-do…
Модерните времена, измененията в светогледа на човечеството и метода на живот, както и несъразмерният акцент върху индивидуализма, личностното развиване и персоналните ползи доведоха със себе си отрицателни феномени, в това число разнообразни форми на принуждение, даже и в връзките сред родственици и най-много в фамилиите.
Като християни ние имаме вяра, че Бог е основал всички човешки същества равни по достолепие. Всеки мъж и жена са неповторими; Бог желае да имаме семейство, в което взаимно да се допълваме. Насилието в никакъв случай не е добър метод за решение на проблеми. Добре е, че нашето общество от ден на ден осъзнава тези истини и, че нашето законодателство отразява това. Това е похвално. Когато става въпрос, обаче, за реализиране на възвишени идеали, е доста значимо да знаем какви средства избираме за постигането им. Целта не оправдава средствата. И не всякога води до авансово оповестената цел.
Ето за какво ние сме загрижени за самодейностите, целящи утвърждението на противоречивата Конвенция на Съвета на Европа наречена Истанбулска спогодба.
Истанбулската спогодба вижда корените на домашното принуждение в “ролите ” на мъжете и дамите, които назовава стереотипни. Конвенцията желае да се реши този проблем, като се заличат биологично заложените разлики в човешка природа на мъжа и дамата, и те да бъдат изменени в интерес на така наречен тъждество сред половете (gender equality).
Конвенцията дефинира пола (gender) като “социално построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете ” (член 3, писмен знак в). Конвенцията, изисква същността на тези неоправдателни “стереотипни функции ” (член 12, параграф 1), както и въвеждането на “нестеротипните функции на половете ” (член 14, параграф 1), да се следи от неразбираемо определена “експертна група ” (член 66) която ще има приоритет над националните парламенти.
Във всички страни утвърдили Конвенцията, ще се стигне до съществени промени в законодателството, образованието и възпитанието, тъй като не може да бъдат направени никакви запаси по повод, на която и да е наредба на тази спогодба, като се изключи няколко незначителни елементи (член 78,параграф 1). Не сме уверени, че експертните отзиви ще дават отговор на истината и ще оказват помощ за ефикасното попречване на домашното принуждение. Вместо това се притесняваме се, че ратификацията ще докара до разпространяването на джендър- и антисемейна стратегия.
Проблемът с насилието в фамилията изисква изчерпателен метод. То може да визира освен дамите, само че и други уязвими хора. За всяко принуждение е е особено неуважението към човешкото достолепие, което, като подарък от Бога, и е неприкосновено.
Християнските църкви в Словашката република се застъпват за тъждество и на двата пола. Ние поддържаме отбраната на дамите от каквото и да било принуждение, само че не можем да се съгласим с идеологии, които показват равнопоставеността като тъждественост и прибягват до отричането на разликите сред мъжа и дамата. Естественото взаимодействие сред мъжа и дамата не съставлява спор, a предопределение за естетика и взаимно допълнение в Божието дело на брака и фамилията.
Толерантност може да има към слабостта, само че не и към лъжата. Ние сме твърдо уверени в неотменната истина за естеството на индивида, за идентичността на мъжа и дамата и по тази причина, че ние като хора не дефинираме истината, а единствено я откриваме. Същевременно ние твърдим, че сме в положение да я познаем, такива каквито сме, запазвайки здрав разсъдък който е в положение да знае истината по отношение на брака, който се явява връзката сред един мъж и една жена.
Ние, представителите на християнските църкви, се обръщаме с това изказване към всички жители и държавни чиновници на Словашката република, с цел да потвърдим, че поддържаме всички старания за дейно справяне с казуса с домашното принуждение. Същевременно заявяваме, че доста от предложенията залегнали в Истанбулската спогодба са израз на джендър идеологията.
Поради тази причина се обръщаме към държавното управление на Словашката република с готовност то да отдръпна подписа си от тази спогодба. Нека създадем всичко по силите си, с цел да защитим всички хора, изложени на риск от принуждение, както и да насърчаваме здрави бракове и фамилии.
Молим милосърдния Господ да ни даде сили да устоим в това наше изпитание: да се отнасяме към всеки човек заслужено, въз основа на неизменимата истина за същността на мъжа и дамата основани по Божия облик и сходство.
Бадин, 13 февруари 2018 година
Преводът на български език е оповестен в страницата на Facebook на арх. Христо Генчев
Линк към истинския текст: тук
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ